ВИШЕРЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИШЕРЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гореказан. Тия книги .. стояха много години да гният из мазите в Букурещ .. Тия обстоятелства помогнаха още повече за овехтяванието на вишеречените книги. СбПер. п I, 60. Онова обаче, което знаем и което виждаме, то е, че тия старания и тия жертви за разпространението на елинската наука по вишеречените места [в Турция и Македония] не са голи само слова, но дело. СбПер. п II, 148.