ВОДЕНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДЕНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от воденица. Рунтавият пес, изтегнат пред воденичната врата, се повдигна тежко, завъртя се около опашката си и влезе във воденицата. Ст. Чилингиров, РК, 150. Над вадичката весело пърпореше и се въртеше малко воденично колело. П. Проданов, С, 124. Воденичната вада минаваше през сливовата градина зад къщата. Ем. Станев, ИК I и II, 191. След малко той чу шум от воденични кречетала и се зарадва, че наблизо има воденица. К. Петканов, П, 9. Воденицата беше близо. След половин час те щяха да стигнат късия воденичен път. Кр. Велков, СБ, 118. Воденичен камък.

◊ Смъква се / смъкне се (сваля се / свали се, пада / падне) воденичен камък от плещите (раменете, гърба) ми. Разг. Почувствам голямо облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене. Насядалите под сайванта полицаи и войници ни дадоха свободен път. От плещите ни се смъкна воденичен камък. К. Митев, ПБ, 101. Тежа (съм) като воденичен камък на врата (шията) на някого. Разг. В тежест на някого съм, пречка, затруднение на някого съм. Селяните нямаха нищо против — нека легне в гроба и да умре, години наред той им тежеше като воденичен камък на врата. К. Калчев, УЧС, 27-28. — Благодетелю, оня юрлик жито, дето ми го даде преди години, тежи като воденичен камък на шията. Децата ми ще носят имената на дедите си, а не на бащините си благодетели, ясно ли ти е? Й. Попов, БНО, 45.