ВОЛЕЮНЕВОЛЕЮ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЛЕЮ-НЕВО̀ЛЕЮ нареч. Остар. Волю-неволю. Ще трябва — волею-неволею — да търпи съветите на тоя .. опекун, да слуша неговите уки и поуки. М. Кремен, РЯ, 418. Оня на свой ред притисна Асенчо и той се принуди — волею-неволею — да сподели съдържанието на "епопеята" и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241.