ВЪРТОГЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТО̀ГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно, най-често за овца — който е заболял от въртоглавие. Въртоглва овца. Въртоглаво шиле.

2. Прен. Който постъпва безразсъдно, необмислено; своенравен, налудничав. На тоя въртоглав човек днес му идваха само налудничави идеи. П. Вежинов, СП, 129. — Мари, магарска дъще, мари въртоглава куфалнице, и ти ли ще правиш бунт? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18. Филчо се изкачи на покрива и там хвана кукумявката. Хвърли я сред бабичките и те се разбягаха, като се кръстеха и проклинаха въртоглавото момче. К. Калчев, ПИЖ, 121.Вълчан Нанов: Тръгвай! Боряна: Не, тате. Аз ще остана тук.. Вълчан Нанов: Дъще въртоглава, не ме струвай... На мене отвръщаш тъй, а? Й. Йовков, Б, 144.

◊ Въртоглав четвъртък. Диал. Четвъртъкът след Сирна неделя, в който не се работи и не се предприема нищо, за да не се разболяват овцете и хората от въртоглавие.