ГЕРДАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРДА̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Разг. Умал. от гердан (в 1, 3 и 4 знач.); малък гердан. Една неделна сутрин... Стоян забеляза как малката му щерка посягаше с треперливи движения на ръчичките си към герданче от пъстри стъклени мъниста, което беше вързано на люлката. Д. Талев, ЖС, 95. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? / Бачо ти Кольо да доде / армаган да ти донесе? / За бяла шия — герданче, / за тънко кръстче — коланче. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 81. "Не знаеш ли либе, / какво мома носи: / .. / На белата гуша / ковано герданче." Нар. пес., СбВСтТ, 1069.