ГЕРОИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРОЍЗЪМ, ‑змът, ‑ма, мн. няма, м. 1. Изключителна смелост и себеотрицание, готовност и способност за извършване на подвиг; геройство. Да умреш — това не е умна работа. Героизмът се състои в това — да се бориш, да нанасяш удар след удар на врага, да го победиш. М. Марчевски, МП, 122. Аз мисля, че най-характерният героизъм на българката през дългия низ на годините, които съставляват историческото ни развитие, е дълбочината на майчиното страдание, трагизмът на майчината скръб. Е. Каранфилов, Б III, 7. Много героизъм и себеотрицание е проявил народът в тежките кървави години на окупацията. Н. Фурнаджиев, МП, 117. Масов героизъм. Трудов героизъм. // Нравствена сила, смелост да се извърши нещо трудно, свързано със свръхусилие. О, тия скромни и неизвестни .. избраници за Оборище! Колко нравствен героизъм, какво величие носят сърцата им! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 169. Да ти явя истината, която ти не искаш .., нито си приготвен да чуеш, трябва ми героизъм. Ив. Вазов, Съч. IХ, 115.

2. Изключително смела, себеотрицателна постъпка, дело; геройство, подвиг. Борбата с плътта и победата над нея се е считала за най-големия героизъм. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31.