ГИДИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЍДИ частица Разг. Обикн. при обръщение. 1. За изразяване на укор, неодобрение, закана към някого; бре, мари. — Разсипници! На просяк ще ме направите, гиди магарета с магарета! Чудомир, Избр. пр, 12. — Изгонете народа! Пропъдете го! — викаше той. — Изтребете го, та да останете само вие, гиди готовановци с готовановците ви, да шетате, та да се нашетате!... Г. Караславов, Избр. съч. V, 201. — Като стана, аз ще ти кажа кой рече, гиди проклетийо н'една! — изкряска Панчо с един, сякаш не негов глас и изгледа невястата малко кръвнишки. Т. Влайков, Съч. II, 133. Пошла Тодора на вода, / гиди, неверна Тодоро! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 98. ● В съчет. де гиди, ай гиди, ах гиди и удвоено — за усилване. Но лихварят го съгледа. — Ей, беглец!... Гиди-гиди... Ще се криеш, а? От заран насам път съм бил теб да търся по дюкените. Ще се правиш на ахмак, а записът ще стои и аз ще чакам още. Ц. Церковски, Съч. III, 206. — Ай гиди лоша жена!... — стреснато произнесе мъжът. Д. Димов, Т, 557. — Назад, свини гяурски! .. — Ти ли си, Илийце? Ах, гиди гяурко!... Ив. Вазов, Съч. ХI, 6.
2. Обикн. в съчет. с ай, ах, ой, хай, де и под. За изразяване на съжаление. — Умря ли? .. Ай гиди сиромаха, а пък аз не знаех! Кр. Велков, СБ, 76. — Хай гиди, даскале, значи и ти си пострадал... Л. Стоянов, Х, 104. Де гиди млади години, / как ли са лесно минаа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 470.
3. За изразяване на закачлива, приятелска закана. Той се смееше, въртеше глава и думаше: — Гиди дяволи ниедни. Що не ми казахте по-рано... Първият сноп падна и вие ми снаха водите... Кр. Григоров, Н, 39. Слънцето трепти да зайде, / гиди Стоене, гидийо, / ти стягаш конче да бягаш, / гиди Стоене, гидийо! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 196.
4. За изразяване на одобрение, похвала, радостно чувство или за усилване; хей, бре, ой. — Айй, гиди Радьо, откъде се пък научи да познава времето! Пусни го [ радиото], мари Петро, да попее на ябанджийчето! Н. Хайтов, ШГ, 60. Севдо, Севдо, Севделино, / гиди росна детелино! Севдин тейко овчар главил. Нар. пес., СбБрМ, 321. Гиди Любо, / гиди чудо, — / агне мое рудо!... / Имаш уста — мед, смокина. Ц. Церковски, Съч. I, 160. ● В съчет. бре гиди, хай гиди, де гиди, дей гиди, ах гиди, ой гиди и под. и удвоено — за усилване. Но аз са не отчайвам: скоро ще да запея по-весело! Дей гиди хайдутлук, че пак хайдутлук! Хр. Ботев, Съч. 1929, 399. Де гиди гайда шарена, де гиди хурка писана. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 156. Михал войвода вино пиеше, / бре гиди, гиди, Михал войвода! Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 13. Хай гиди, пръвна пръвнина, / хай гиди, пръвно венчило! Нар. пес., СбГЯ, 76. Ах, гиди вяра българска! Имаме делник и празник. Нар. пес., ХХII-ХХIII, 44.
— Тур. gidi.