ГРИЗУ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИЗУ̀ неизм. Спец. Обикн. като прилож. в съчет. с газ. Безцветен, избухлив, задушлив газ, който се образува в каменовъглените мини и съдържа въглеводороди (предимно метан). Метанът се намира и във въглищните мини като рудничен газ, или газ гризу. Хим. Х кл, 1965, 8. Минните галерии се осветляват с електричество, а вентилационните уредби прогонват газа гризу от тях. В. Цокова, ВС, 41. С помощта на специална предпазна обвивка, в която е вградена активната част на електрическата апаратура, в каменовъглените мини ще се предотвратяват избухванията на газа гризу, причинени от електрически искри. ВН, 1959, бр. 2526, 1.

— Фр. grisou.