ГЪЛЪБ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ЛЪБ¹, мн. ‑и, и (диал.) ‑е, след числ. ‑а, м. 1. Средно голяма дива или домашна птица, обикн. със сива перушина, изпъкнали гърди, малка глава и къси крака, която живее предимно в горите, в селищата или на полето. Columba. По ридовете, насам, шумят избуяли ниви; над тях се емнал орляк гълъби, разпилява се околовръст. П. Тодоров, И I, 88. Големите му сини очи,.., се въртяха навред и с едно умилено учудване следяха ту птичките,.., ту гривите гълъби. Елин Пелин, Съч. II, 36. — Тоньо, мама, я гледай онези гълъби; я виж как гълъбът гони гълъбицата. Ив. Хаджийски, ДДНН II, 130. "Донесте златни ключеве, / да гребнем бела белия, / да смамим сиви гълъбе / и тия сиви пауне, / че ще си сина зажена — / гълъбе да ми погукат, / пауне да ми посвират." Нар. пес., СбНУ ХLV, 416. Змия гълъб не ражда. Погов., СбНУ ХХV, 11. ^● Обр. Изображение на тази птица, обикн. с лаврово клонче в човката, като символ на мира. Много хора носеха на реверите си емблемата на Световния конгрес за мир — гълъба на мира. РД, 1950, бр. 76, 4.

2. Само мн. Зоол. Семейство птици от разред гълъбоподобни, обикн. със средна големина и с разнообразна окраска, широко разпространено — над 250 вида по цялото земно кълбо. Columbidae.

◊ Пощенски гълъб. Обучен специално да се ориентира добре гълъб, който е бил използван широко в миналото, за да пренася пиисма. Мими, ти пишеш, че досега си ми пратила три писма, но това е първото, което получавам.. При тия пощенски услуги човек трябва да развъди пощенски гълъби и по тях да праща писма, за да е сигурен. Й. Попов, СЛ, 156.

ГЪ̀ЛЪБ², мн. ‑и и (по-рядко) ‑е, м. Диал. 1. Само мн. Царевица. Царевицата, която носи различни имена, тъй напр. папур, мисир, кукуруз, мамули, гагуци, гълъби и моруз, и ечемикът се раждат навсякъде из страната. А "България", 42.

2. Кочанът на царевицата със зърната.