ГЪЛЪБЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ЛЪБЧЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. гальов. от гълъбче. — Революция!... Под нейните удари се роди нашата любов! Какво предчувствие! Представи си, сънувам нощес, на прозореца ми кацнали двенки бели гълъбченца... Ст. Л. Костов, М, 119. — Попей си някоя песенчица, мое гълъбченце, и тежкотата ще да ти премине. Л. Каравелов, Съч. II, 143. От гнездото беше паднало наскоро излюпено голичко гълъбченце, което лежеше съвсем безпомощно на тревата.