ДАЛДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛДЍСВАМ, ‑аш, несв.; далдѝсам, ‑аш, св., непрех. Диал. 1. Гмурвам се, плувам под вода. — Плувайте, като можете, де — запъна се Цене, сигурен, че гражданките в никакъв случай не знаят да плуват. — Далдисай да видим. Ей така, можете ли? В. Чеков, СНД, 132.

2. Потъвам във вода. — Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне. Една малка тунджа [моряшки израз за вълнение] му трябва и ще далдиса. Б. Трайков, ВО, 23.

3. Прен. Изцяло съм погълнат от нещо, вниманието ми изцяло е погълнато от нещо (работа, мисли); увличам се напълно от нещо. Те в работата са далдисали, пък и това е право: като си зарежеш работата, може и без хляб да останеш. Д. Талев, ПК, 143-144. — Четите, нашата въоръжена сила, са повечето в ръцете на прости, неуки хора.. И се лутат, не знаят къде да се спрат. Далдисват по лъжливи, привидни истини. Д. Талев, ГЧ, 426-427. — Защо ни извикахте? Тамам бяхме далдисали. — Върви ли, Марко Бошнак? ‑..- Върви! — отсече мъжът с изтърканото сако и додаде: — Пръстта се реже като халва. Ако така върви, скоро ще прокопаем канала. Д. Спространов, С, 21.

ДАЛДЍСВАМ СЕ несв.; далдѝсам се, св., непрех. Далдисвам (в 3 знач.). Тъй се беше далдисал в новата работа, че не рачеше за нищо друго да помисли. П. Тодоров, Събр. пр II, 220. — Ти гледай, ти! Аз пък се далдисах да те екна, та и заборавих да ти се пофала, че си имаме Токо. Т. Влайков, Съч. II, 46.

— От тур. dalmak.