ДВУЛИЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЛЍЧНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Двуличен човек; лицемер. Сякаш друг човек седеше сега до Методиев: свит, плах, отчаян. "Презрян двуличник!" — помисли Методиев. М. Марчевски, П, 153. Двуличник! Докога ще бъдеш и с нас, и против нас? Докога ще бъдеш и дявол, и ангел? Ст. Даскалов, ВМ, 80. Двуличниците с две души се раждат/ и се множат като с индиго. / Те с "Браво!" и "Осанна!" те обграждат, / те викат и крещят: "Разпни го!" Кр. Вълков, МОО, 225.