ДЕКАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀКАТО нареч.-съюз и относ. местоим.-съюз. Диал. Дето¹. — Ето тука е "Лакътят"! На̀, ето го там долу, декато възвива изпод него Ели-дере, казва Атанас. Ив. Вазов, Съч. XVI, 19. — Ветаро ми духна капата, та влязох да я взема — отговори Вуте. — Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло̀, та да я фърли на връо! Елин Пелин, Съч. V, 106. "И много здраве там носи во Каменграда / на всички, декато за тоя таватур / са вирнали глава..." П. П. Славейков, Събр. съч. III, 78. Па си яхна [Бранкоюнак] врана коня, / та отиде у планина, / у планина, у пещера, / декато е люта змия. Нар. пес., СбНУ XLIV, 74.