ДЖАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖА̀СВАМ, ‑аш, несв.; джа̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. джа̀снат, св., прех. Разг. Изведнъж силно и грубо удрям, блъсвам. Тоягата го джасна през краката, кучето жално изквича и търти да бяга с подвита опашка. Н. Тихолов, ДКД, 93. Тъкмо в този миг усети как стълбата се изхлузи изпод краката му и нещо го джасна стремително,.. той увисна на помощното въже. А Каралийчев,ТР, 53. Позавъртя се и отведнъж тъй лудо се хвърли през вратата, че джасна лакътя си в бравата и разпра ръкава си. Ст. Даскалов, ЗС, 315. И в миг през джаснати врата, / нахълта в двора сган низами настървена. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 268. джасвам се, джасна се страд и възвр. Взел той един камък и се джаснал с него по главата.

ДЖА̀СВАМ СЕ несв.; джа̀сна се св., непрех. Разг. 1. Изведнъж силно и грубо се удрям, блъсвам. Речеш да си облечеш дрехата, ръцете ти не държат баланс, и като изгубиш равновесието, претъркулиш се и се джаснеш на канапето. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 31. "Войно не забягна, иде си от кяра — / сама отвори му, сама хвани вяра." /.. / Портата се джасна. вик на радост писна... / Като нар на вейка му на гръд увисна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 78.

2. Побърквам се, смахвам се (РСБКЕ).