ДОБРЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБРЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; добръ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. добръ̀снат, св., прех. Бръсна някого докрай; дообръсвам, доизбръсвам. Писателят се успокоил, добръснал цар Траян,, напарфюмирал го,, напудрил го и си отишъл по живо, по здраво. Р. Ралин, ДВШ, 34-35. добръсвам се, добръсна се страд. и възвр.