ДОИЗГАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗГА̀РЯМ¹, ‑яш, несв.;доизгоря̀, ‑ѝш, мин. св. доизгоря̀х, прич. мин. св. деят. доизгоря̀л, ‑а, ‑о, мн. доизгорѐли, св., непрех. Горя, изгарям докрай, свършвам да горя; догарям¹. Газовете в камерата още не са доизгорели. △ Вчера се пекох цял ден на слънцето и доизгорях.

ДОИЗГА̀РЯМ², ‑яш, несв.;доизгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Горя, изгарям нещо докрай, изгарям и това, което е останало да се гори; догарям². Вече доизгаряме и последните количества дърва. доизгарям се, доизгоря се страд.