ДОИЗДЍРАМ, ‑аш, несв.;доиздера̀, ‑ѐш, мин. св. доиздра̀х, св., прех. Дера, издирам и това, което е останало да се дере, издирам нещо докрай, напълно, съвсем. Влязох и в другата гора, но не намерих нищо, само си доиздрах дрехите и ръцете. доиздирам се, доиздера се страд. и възвр.