ДЪРВАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВА̀РИН, мн. дърва̀ри, м. Остар. и диал. Дървар. Другата дружина вървеше по съвсем тесен път, рядко употребяван и прокаран там, където секирата на дърварина е намерила по-тънки и крехки дървета. Ст. Загорчинов, ДП, 109. И едно нескончаемо "е-хее" се почна между нас и ни накара да направим сума предположения: дърварин ли е някой замръкнал, контрабандист ли с тютюн от турската граница. Ал. Константинов, Съч. I, 257. Никой си Янка не е чул, / от нойните ѝ другари, / най я чул човек дърварин. Нар. пес., СбВСтТ, 604.