ЕЛЕНЧАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЛЀНЧАНИН, мн. елѐнчани, м. Мъж, който е роден или живее в град Елена. Приказките ставаха по-живи, но не и по-интересни, защото като еленчанин той отнасяше се някак чорбаджийски със събеседниците си. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. Самият комитет беше разширен. В него влизаха също и еленчаните хаджи Йордан Брадата, Иван Ст. Кършовски.., пазачът на манастира Куман от село Плаково. Г. Дръндаров, ВЗ, 44. — Дойде декември, той ме търси. Намира един еленчанин, който работеше в дирекция на печата. Той ме познаваше, сеща се за кого става дума. Ив. Сарандев, ЕС, 16.