ЕПИСТОЛАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕПИСТОЛА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Литер. За литературно произведение — който е написан под формата на писма на автора, на героя или на героите. В 1908 година той [Ст. Бъчваров] е командирован в Москва. От онова време е неговият ценен епистоларен дневник на Художествения театър, за театрите Ермитаж, Малий, Корш и за сицилийската трупа Интернационал. В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 54. Хуморът съществува в много жанрови форми, в комедията и вица, в романа,.., в епистоларната проза, в сентенциите и епиграмите. С, 1972, кн. 9, 224. Епистоларен роман.

2. Който се отнася до писмо, до писма. Епистоларен стил. Епистоларна форма. Епистоларни жанрове.

3. За книга, литература, издание — който съдържа писма, кореспонденция на известни личности (общественици, политици, хора на изкуството, учени и под.). Епистоларен том. Епистоларни съчинения. Епистоларни документи.

— От лат. epistolaris през рус. эпистолярный. — Друга форма: епистоля̀рен. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.