ЕФИМЕРИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФИМЀРИЙ, ‑ият, ‑ия, мн. ‑ии, м. Църк. Свещеник, на когото е ред да служи в черквата през седмицата, който е дежурен; чредник. И така постепенно като дойде време да се промени някой от тия определяеми ефимерии, застъпва му мястото най-старият иеродякон. Ст. Илчев и др., РРОДД, 130. // Разш. Свещеник, който е назначен да извършва богослужение само в църквата.

— От гр. T5ημέριος.