ЕХИНОКОКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХИНОКО̀КОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Спец. Който се отнася до ехинокок. Друго паразитно заболяване,.., е кучешката тения. Човек се заразява от болни кучета, на които муцуната и козината са замърсени с ехинококови яйца. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 62. С лимфата или кръвта зародишите на паразитите стигат в различните органи и тъкани на човека, и бавно започват да растат, като се превръщат в личинки — ехинококви мехури. М. Василев и др., ВБ, 385. Ехинококово заболяване.

◊ Ехинококова болест. Мед. Ехинококоза; ехинокок, кучешка тения. Ехинококовата болест се предизвиква от ехинококовата тения. М. Василев и др., НБ, 445.