ЕЯЛЕТЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЯЛЕТЛЍЯ, мн. ‑ѝи, м. Истор. В Османската империя — наемник в армията, или доброволец, който не е редовен войник. В хода на размириците,.. тия еялетлии органично са прелели към размирния тукашен контингент — към кърджалийството. В. Мутафчиева, КВ, 32. Румелийските еялетлии, сеймени и пр. наемници се оказали досущ негодни, когато било въпрос до сражения против кърджалиите. В. Мутафчиева, КВ, 147. Впрочем изгонените от Белград еничари и размирни дружини из Видинско продължавали да обсаждат белградския гарнизон.. Портата .. се уповавала предимно на еялетлиите от Босна и Албания. В. Мутафчиева, КВ, 126.