НАБИКАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБИКА̀ЛЯМ, -яш, несв.; набиколя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Диал. Наобикалям. Помня, мама стоеше на портичката и ме чакаше.. Струваше ми се, че ако проговори, сълзите ѝ сами ще рукнат. А не искаше да покаже слабост пред неколцината, които любопитно и с недоброжелателни погледи набикаляха край нас. Ас. Станоев, П, 8. — Граждани! — викна той като изправи рамене и обреди с поглед набиколилите го мъже и жени. Ст. Дичев, ЗС II, 438. Той често набикаляше родителите си. набикалям се, набиколя се страд.