НАДПЯВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПЯ̀ВКА ж. Рядко. Надпяване. Народът се струпа пред естрадата на надпявката, цялата окичена в долама от зеленика. Надпяваха се вече подбраните певци. Ст. Станчев, ПЯС, 98. В ранното утро река Илм кротко течеше покрай градините, които се огласяха вече от майските надпевки на птиците. ВН, 1959, бр. 2526, 4.