НЕДОМЛЪВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОМЛЪ̀ВКА ж. Обикн. мн. В съчет. с гл. като говоря, казвам, служа си и

предл. с. Нещо, което не е казано точно, ясно, открито докрай, не е доизказано, а само е загатнато. Не му беше в нрава да извърта, да си служи с недомлъвки и реши да разсече възела с един замах. Д. Спространов, ОП, 47. Старата изведнъж се втурна в живота ѝ, в най-интимния ѝ живот и не както много пъти преди,.. — издалеко, с пожелания и намеци, с недомлъвки, а направо, с твърд, строг глас: време е веке! Д. Талев, ПК, 167. Внимателно, предпазливо, с недомлъвки, Игнатий започна да говори на госта си за онова, което вече единствено владееше ума му. Ст. Дичев, ЗС I, 98. Вече беше късно да променят това, що бях написал, макар че смъртта дава свобода на перото ми и аз бих могъл още много неща да кажа, а казаните с недомлъвки да изтъкна по-ясно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 13.