НЕЕСТЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЕСТЀСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е естествен, природен; изкуствен. Неестествена коприна. Неестествени материали.

2. Който не е естествен, нормален, обичаен. В погледа на сестра ѝ имаше неестествен блясък, нещо болезнено, почти ненормално. В. Геновска, СГ, 216. Той [старецът] изписка, но от устата му излезе не писък, а някакво неестествено хъркане, задавено

от слюнки. Х. Русев, ПС, 34. Санка не се безпокоеше толкоз от туй, което говореше Нона, колкото от това трескаво възбуждане и неестествена веселост, в която Нона се намираше. Й. Йовков, ЧКГ, 205. Като Теодора тя ревнуваше Александра, тя мразеше смъртно Сара, похитителката на щастието ѝ. И сега между тия две наранени жени се възцари по безгласен начин някаква странна, неестествена дружба. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 123. За трети път вече той се осмеляваше да ѝ говори за любовта си .. При това двамата бяха втори братовчеди. В чувството му имаше нещо неестествено, нещо противно, мрачно и тъжно, което я отвращаваше. Д. Димов, Т, 103.

3. Който е престорен, нагласен; изкуствен. — Ха-ха-ха-ха! — прозвуча нейният неестествен, истеричен смях. — Какво искам да кажа? Развратник с развратник, какво искам да кажа, а? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 393.