НЕНАПАДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕНАПАДЀНИЕ ж. Обикн. в съчет. Договор (пакт, споразумение и под.) за ненападение. Полит. Договор (пакт, споразумение и под.) между две или повече страни да не се нападат помежду си. Единствено възможна основа на междудържавните отношения са известните пет принципа: взаимно зачитане на териториалната цялост и суверенитет, ненападение. ОФ, 1958, бр. 4215, 3. "Не, никой не може да приеме такова нещо — връщаше се той към догадката си за евентуално нападение срещу Съветския съюз. — Та нали помежду им има договор за ненападение, нали още в началото на войната сам Хитлер каза, че Германия няма да допусне втори фронт." Д. Ангелов, ЖС, 12. Пакт за ненападение.