НЕОПРА̀ВЕНО

НЕОПРА̀ВЕНО. Нареч. от неоправен (в 1 знач.). Обикн. с гл. съм, вижда ми се и под. Означава че някъде, обикн. в жилищно помещение, няма ред, порядък. В малката стаичка беше неоправено, непочистено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 243.

Списък на думите по буква