ОБАИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БАИЦА числ. събир. Диал. Двама, двамина, двоица; оба. И му рече Марко Кралевике: / "Чекай, чекай, Груице Детенце! / .. / Ай дружина да си се чиниме, / обаица път да си търгаме." Нар. пес., СбБрМ, 177. Тодорина отгоори: / "Гайле немай, мило момче, / .. / Тук не сборвам со татка ти, / и со твойте побратими, / за да дойдеш обаица, / обаица да сборваме, / мие да се опростиме." Нар. пес., СбБрМ, 351.

— Друга форма: о̀байца.