ОБЗАЛАГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЗАЛА̀ГАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обзалагам и от обзалагам се; облог. — Ти не си никакъв медиум, бога ми.. — Сто долара! — заложи Сям. — Сто долара, че ще ви го докажа на всички още тази вечер.. Залагаха и другите. Гърдите на момичетата се издуха по-силно, устните се присвиха, както става винаги, когато в едно увеселително заведение работите стигнат етапа на обзалагането. М. Венциславова, БФ, 342-343. Кой би ся обзаложил с мене? Никой. Кой би ся двоумил да предложи таквоз едно обзалагане? Никой. Ч, 1871, бр. 18, 546.