ОДЕЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЕЯ̀НИЕ, мн. ‑я, ср. Книж. 1. Дреха, облекло; одежда. — Изпрати.. Тамара във вашия манастир за един месец, та в тиши‑

ната и далеч от градските суети да размисли хубаво, преди да замени светлото одеяние с монахинското расо. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 55. Ще изброя до дванайсет, а ти през това време облечи одеянията си и седни зад мене, на седлото. А. Гуляшки, СВ, 85. На неговото тъмно одеяние нямаше нито едно петно. Сякаш през дългите софийски есенни вечери грижливо е чистил дрехата си от всеки лунен блясък. Н. Лилиев, Съч. III, 68. // Стесн. Остар. Специфично облекло с определени особености, типично за хора от дадена общност, група (народностна, областна или професионална); носия, униформа, одежда. Между тях.. стоеше Панайот Хитов в своите сливенски одеяния. Ст. Дичев, ЗС I, 404. Македонските четници и войводи в своите комитски одеяния заминаваха, за да се прехвърлят отвъд още отсега. К. Константинов, ППГ, 231.

2. Скъпа, пищна и богато украсена дреха, която в миналото се носи от царе, благородници и др. или се облича при тържествени случаи; одежда. Константин.. заповяда да го облекат като воин — с позлатена ризница, пурпурен златообшит плащ и без корона, а с шлем.. За решението, което царят беше взел тайно, тъкмо такова одеяние подхождаше най-много. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 431. Пищните одеяния на княгинята, богатата украса на царедворците, целият блясък и великолепие на нарисуваната обстановка ме хвърляше в захлас. Ст. Грудев, АБ, 12. Булчинско одеяние.

3. Остар. Одежда (в 1 знач.) Той не трябваше да бъде зависим от него [от манастирския ред], нито пък му бяха нужни калугерските одеяния. Ст. Дичев, ЗС I, 320. Архиереят ся облача в одеянието си и връз него облача бяла дреха, кога освещава престолът. З. Петров и др., ЧБ (превод), 132-133. Накрай града ни чакаха свещениците, облечени в пълно одеяние, с евангелия, кръстове и хоругви. ВЦ, 1888, кн. 20, 27.