ОЗЛОБЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЗЛОБЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на озлобен; озлобеност, злоба. Пленник на късогледство и на честолюбие, той [Стоянов] не е виждал в озлобението си всичко сериозно в критиката на Каравелов и Славейков. М. Арнаудов, БКД, 188. Здрав, хубавец,.. с малки черни мустаки, напето засукани нагоре, той беше възбудил, може би, още повече с тия вънкашни качества озлобението на войниците. К. Величков, ПССъч. I, 44. Той беше събрал в тоя удар всичката мощ и пъргавина на своите железни мускули,.., кипежа на всичкото си озлобление, мъстителност и отчаяние. Ив. Вазов, Съч. VII, 64. Тая разлика между верите и народностите в Македония се изостря, надигат се народностите една срещу друга с все по-голямо озлобение, с все по-голяма омраза. Д. Талев, ГЧ, 161.

— Друга (остар.) форма: озлоблѐние.