ОМАСКАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМАСКАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; омаскаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. 1. Променям външния вид на някого или на нещо така, че го загрозявам, правя го смешен, карикатурен; орезилявам. Извило [кончето] гордо украсена с гердан от сини мъниста шия, с отрязана опашка с червена панделка.. Метна му се [Дяко] и пое за село. Жена му го зачумосва отдалеч: — Защо си омаскарил кончето ни? Чудомир, Избр. пр, 210. Някакъв бръснар така подстригал момчето, че напълно го омаскарил.
2. Извършвам постъпка, с която накърнявам достойнството, честта или уронвам престижа на някого или нещо; опозорявам, посрамвам, обезчестявам. Оня ден Йордановото копеле, дето на ръце съм го носил.. пред цялото кафене ме омаскари. К. Константинов, Избр. разк., 21. Гледам тоя поразеник и тук ще оскандали и омаскари българите. Ив. Вазов, Съч. VI, 39-40. Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз — за туй нещо не се иска кой знае каква философия! Ал. Константинов, БГ, 134. Да се запомни името на грешния игумен кир Нифон.., който на Въведение Богородично примами в Буковата кория с жълтици же‑
ната на ратая Алекси и я омаскари. В. Караминчев, ЧЗ, 70. Ний сме уверени още отсега, че Велзевул ще омаскари названието на бъдъщия вестник, защото гдето е стъпвал неговият крачец, всичко е бивало опозорвано. С, 1894, бр. 1485, 4. омаскарявам се, омаскаря се страд.
ОМАСКАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; омаскаря̀ се св., непрех. Разг. 1. Променям външния си вид така, че ставам смешен, карикатурен; орезилявам се. Ходил [Нончовият син] в Цариград и там са облякъл във френски дрехи. Баща му му каза: — А защо си са, мой синко, омаскарил? Л. Каравелов, Избр. съч. IV, 50.
2. Извършвам нещо, с което уронвам честта, достойнството, престижа си; опозорявам се, орезилявам се, посрамвам се, излагам се. Ако бяхте оставили ония жени да се въртят наоколо — щеше да стане една свинщина, да се дигнат едни скандали! — щяхме да се омаскарим завинаги в това пристанище. П. Спасов, ХлХ, 426. Лицето му изглеждаше покрусено като на човек, който се е омаскарил и е станал за присмех на хората. Т. Харманджиев, КЕД, 191.