ОСОБИТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСОБЍТО нареч. Остар. Книж. Особено; особливо. Това ѝ е само по-особито, дето отбягва да се сряща и сприказва с други жени, а повече самичка си върви и се пред себе си гледа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184. — Изгледът на лагера им [на въстаниците] се не различава в нищо особито от онзи на редовна войска. НБ, 1876, бр.6, 24. Асен разби и погуби царя им [на латините] Балдуина.. С това той привлече към себе си симпатията на всичките източни народи, особито на гърците. Д. Душанов, ИПЧ, 141.