ОТДУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; отду̀хам, ‑аш, св., прех. Рядко. С духане махам, отстранявам прах, пепел и др. от някъде; издухвам. Докато конят издуваше ноздри, та отдуха прахолинки и тревици от чешмяното корито.. момчето бе застинало до него, не смееше да го докосне. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 196. Белята, смазан и омърлушен, подритваше сламки по хармана, отдухваше осили от шапката си и се чудеше отде да намери стоте килограма. РД, 1950, бр. 217, 2. отдухвам се, отдухам се страд.