ОТМЪСТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЪСТЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който отмъщава за нещо. Гледах човека, който беше широко известен под името Героят, за едни — върл разбойник, за други — безумно смел отмъстител за неправдите. Мл. Исаев, Н, 141. Той беше храбрият отмъстител за баща му .. — Рангеле, — ти знаеш ли кого си убил? Убийцата на баща ми! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 198. Братът на съблазненото момиче поискал да отмъсти на сластолюбеца и влязъл ноще в къщата му с оружие в ръка. Тоя нещастен отмъстител бил убиен и хвърлен в морето. Л. Каравелов, Съч. V, 48. Тие поборници за свободата на народа ни, тие отмъстители за неговите нечути унижения и теглила винаги са следиле с напрегнато внимание сичките явления и случайности, както от нашия живот, така и от тоя на враговете ни. НБ, 1877, бр. 65, 253.