ОФУКАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФУКАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; офукарѐя, ‑ѐеш, мин. св. офукаря̀х, прич. мин. св. деят. офукаря̀л, ‑а, ‑о, мн. офукарѐли, св., непрех. Диал. Ставам фукара; обеднявам, осиромашавам. — Отец Тарапонтий .. е настоятел на библиотека "Безбожник"... — Наистина? — Честна дума..! Офукарява народът, какво ще прави. Г. Караславов, Избр. съч. II, 296.