ПАНУДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНУ̀ДА ж. Диал. Понуда. Не пропуща той така също ни едно кръщене, ни една пануда, ни един бабин ден. Л. Каравелов, Съч. II, 7. Недей ма млада парясва, / ша ми са смеят хората: / бабите по боклуците, / булките по панудите. СбГЯ, 101. Не съм му лапал каша на панудите да му зная годините. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 313.