ПИСКЮЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСКЮ̀ЛЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от пискюл. — Друго дете показва пискюлчето на новия си фес, което е кичесто и дълго. Т. Влайков, Пр. I, 242. И тримата [ходжи] бяха наклякали край стената встрани, дремеха смирено и премятаха в ръцете си броеници с дребни зърна и дълги пискюлчета. Д. Талев, ПК, 488. Той бръкна в широкия си копринен пояс, извади кожената си кесия с тютюн, украсена с малки пискюлчета. Д. Спространов, ОП, 130.

2. Късо снопче от перца или косми (козина) обикн. по главата на животно. Тя беше от ония тъмнокафени патици, с жълто-ръждива глава и с малко пискюлче над челото. Елин Пелин, Съч. II, 194. Скорецът се озърна уплашен.. Де да се дене? Тогава зърна как от една хралупа се подаде някаква ръждива муцунка с дълги космати пискюлчета на ушите. П. Бобев, ГЕ, 37.