ПИЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯ̀НКА м. и ж. Разг. Пренебр. Пияница, пиянде, пияндур. В Хаинбоаз ме направиха помощник-шофьор на една пиянка. С. Северняк, ОНК, 49. Ти си ленивец! — А пък ти си пиянка. Чуваш ли, пиянка! Дърт пияница! Б. Шивачев, ПЮМ, 135.