ПЛАНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАНУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Планирам. — Това никога няма да го бъде! Само ще изпотрошите хората! Па като планувате, мислете и за хората, бе! Ст. Даскалов, ЗС, 121-122. планувам се страд.