ПЛУТОКРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУТОКРА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Полит. Държавно управление, при което властта е съсредоточена в ръцете на най-богатите, власт на плутократите. Младите офицери, извършили държавния преврат, .. са изпълнени с плебейска неприязън срещу плутокрацията на пашите и бейовете. Ив. Мирски, ПДЗ, 174.

2. Събир. Съвкупност от плутократите като едно цяло. Знаем дори пишещи братя .. — и техните имена се мяркат, .., в долните етажи на плутократските листове. Да не би да са убедили плутокрацията в своите свободолюбиви идеи? Или плутокрацията тях е убедила, че не е толкоз лоша? Г. Бакалов, Избр. пр, 385. — Нейната майка се намира сега в Лондон и се движи в кръговете на плутокрацията? П. Славински, ПЩ, 336-337.

— От гр. πλουτοκρατία. — Друга (остар. книж.) форма: плутокра̀тия.