ПОБОИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБО̀ИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Побой, сбиване; бой1. Сърдитата навалица по тротоарите започна да нервничи.. Лицата станаха зли и Костакиев побърза да се махне, за да не стане свидетел на срамно побоище. Х. Русев, ПЗ, 49. Верният свинар и другият пастир .. стъпили в бой с женихите.. Като са свършило страшното побоище, повикаха в залата домоправителницата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 118. // Битка, сражение; бой1. Чуваха се стенанията на отец Кирил и Стефо далматинеца, които бяха засегнати с по няколко куршума и след това намушкани с ножове.. За миг под дървото, отдето Захари наблюдаваше
кървавото побоище, зеленината зашумя. Л. Стоянов, Б, 184-185.
2. Диал. Място, където има, става сбиване или където обикн. стават сбивания, побои. По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдната изворна вода. На побоище бяха превърнали мястото, където засичаха пътя на мътната вода. А. Каралийчев, С, 93-94. — С чифлишките аргати се бият — проговори той .. и очите му светнаха: младият момък подскочи и хукна към побоището в селото с пълното помрачение на настървен от кръв човек. А. Страшимиров, ЕД, 106-107. // Остар. Бойно поле. В битвата на Мохачката поляна претърпяха страшно поразявание, до 20 000 души останаха на побоището мрътви. П. Р. Славейков, СТИ, 29. "Търсяха отца своего вред. Най-сетне го намериха на побоището, затрупан с мъртвеци." Г. Кръстевич, ИБ, 385.