ПОВЪЗДИШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЪЗДЍШАМ, ‑аш, св., непрех. Въздишам малко, известно време. Вярно, че и сам Радомир беше забелязал погледите на Зоя, но къде ти ще се занимава с момински прищевки. Ще помечтае, ще повъздиша и ще забрави. М. Смилова, ДСВ, 60. Тя идваше, за да повъздиша за миналия честит живот, да се оплаче от несретата си и да отнесе по нещо от покъщнината. Ем. Манов, ДСР, 28. Тие тръгнали отчаяни по гюргювските улици, поплакали, повъздишали и решили да са самоубият него ден, отколкото да живеят вече на този свят. З. Стоянов, ЗБВ I, 274. Познах Шишмана аз, последния ни цар. / .. / Аз дълго чаках, ням, дано ми проговори — / да пита в Търново що става тоя ден. / .. / Да повъздиша той за вярата Христова, / потисната, и за потиснатий народ. Ив. Вазов, Съч. III, 233.