ПОДАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОДАВА̀Ч1 м. 1. Спец. Работник, който подава суровина, материал, детайли и др. към съответната машина, устройство и др. за преработка. Обикновено снопите се подават на платформата, развързват се от подавачите и се подават на хранача, за да ги постави в гърлото на барабана [на вършачка]. М. Дуковски, СМ, 295. При машина с ръчно подаване на листата обслужващата бригада обикновено се състои от трима души: печатар, подавач.. и приемач. Ил. Рашков, ПТ, 185.
2. Остар. Подател (в 1 знач.). Всяка жалба.. ся подава на длъжностното лице, срещу действията на което тя ся подава. Подавачът на жалбата може да иска да му ся даде подпис за приеманието ѝ. ВП, 103.
ПОДАВА̀Ч2 м. Спец. Подавател. За да се получи равномерно подаване на снопите в барабана .., а освен това да се облегчи трудът на хранача и се предпази от нещастни случаи, напоследък някои от вършачките са снабдени с подавачи, които са автоматични. М. Дуковски и др., СМ, 353. Работните органи на машината са: притискателно краче, иглоносач, грайфер, транспортьор и подавач на копчетата. П. Цветков и др., ТОП, 365. Транспортни и други съоръжения, свързани с използване на въглища в електроцентралите са ленти, подавачи, трошачки.. и др. Я. Якимов, Т, 281.