А —Речник на българския език — алтернативна версия
А̀1, мн. няма, ср. 1. Първата буква от съвременната българска азбука, за означаване на гласен звук а, която в старобългарската азбука се нарича Азъ "аз". Тарилйомът се подписва: Фарлам, тоест, не Варлаам, .. , и изяда едното а. Ив. Вазов. Съч.VIII, 7. Печатно а. Ръкописно а. Главно а.
2. Фон. Задноезична широка гласна, отбелязвана с тази буква. Радааа. .. мамалѝга, видиш, сѐ на а̀ се свършва. Ив.Вазов, Съч. VI, 54.
3. Като числ. поредно: а) За означаване на първия от поредица еднакви предмети, неща. Вход А. Параграф 2, точка а. б) За означаване на втория от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Живея на бул.Ботев, 15а. Страница 36а.
А̀2 съюз. I. За съпоставяне. 1. Свързва еднакви части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния. Той не беше гърбав, а приведен, пречупен в кръста. Ив. Вазов, Съч. ХII, 151. — Той е кореспондент по звание, а поет по призвание… Ив. Вазов, съч. XII, 70. — Туй цвете що е бяло, туй червено, / туй алено, а туй зелено? Ст. Михайловски, СБ, 47. В делник той се обуваше с цървуле и бели навуща, а в празник ходеше с бели чорапе. Т. Влайков, Съч.I, 1941, 4. Сутринта двамата приятели пристигнаха в Бургас. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол .. Ем. Манов, БГ, 19. Панайот благоденствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. И пак каза [дънерът]: "Защо туй озлобление? / Кат вас човеци сме и ний били, / а тука [в ада] сме обърнати в дървета." К. Величков, Ад (превод), 122.
2. Свързва прости изречения в едно сложно или отделни прости самостоятелни изречения, когато се съпоставят: а) Едновременни действия. След много молби и увещания, едните насядаха на местата си, а Вълчан и синовете му си излязоха. Й. Йовков, Ж, 1945, 28. Когато Соколов се съкрушаваше на една страна, а Рада примираше на друга, чуха се ненадейно тежки стъпки извън по стълбите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. Мнозина от струпалите се тук въстаници започнаха да се дърпат сами назад, да натискат с гръб другарите си, а други дигнаха ръце и запушиха ушите си, стиснаха очи — да не видят предстоящата страхотия. Д. Талев, И, 530-531. Едва се зазорило, други хора още спят, а той е вече на̀-краки и слушаш го, че фанал да разправя и да наряжда. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Топъл ветрец леко люлее изкласилите ниви от двете страни на пътя. .. А на перона на гарата разнасят сладко и упойващо ухание цъфналите липи. В.Нешков, Н, 251. Те пеят. .. И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / .. / А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. П. К. Яворов, Съч. I, 59. ● Пред между това, между туй, в това време — при подчертаване на едновременността на действията. Няколко гласа извикаха: — Димитро! Мълчи! .. Чорбаджийте са предатели и изедници! — Сичките да ги изколим! — отвърнаха други .. А между това чашите с евтиното вино бяха в постоянно движение. Ив. Вазов, Съч.VI, 15. Като преодоля задуха си, Шишко почна да пълзи към канавката на шосето,.., а в това време върху могилата се изсипа адска градушка от мини. Д. Димов, Т, 612. Завчас оттам / два-трима хукнаха насам. / .. А между туй жените / разбързват се. К. Христов, ЧБ, 26. б) Последователни действия, при които едното настъпва независимо и неочаквано по отношение на действието в предходното изречение. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, ще се потаи, а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки. Елин Пелин, Съч. I, 72-73. Край плет помине някой, / лулата си отърси и замине, / а току-виж, подпушило завчас. П. П. Славейков, Събр. съч.I, 158. Момчетата жадуваха отрада, войводата стоеше с бледен лик, / а мигом сред страхотна изненада / башибозукът плъпна из засада. Хр. Смирненски, Съч.I, 69. // Последователни действия, при които второто е следствие, резултат от предходното. Щом видеше из дупката, че булка Варлаамица си мие ръцете на чучура, лисваше в барата си всичката помия от коритото.. А булка Варлаамица се късаше от яд. Ив. Вазов, Съч.VIII, 9. Вероятно някоя котка или куче е бутнало тухлите, а глупавата Пена надала врява. Ив. Вазов, Съч.XXII, 16. Блесне, стихне, сетне светне [вулканът] в пламъците многоцветни / и развее, разпилее пара, пепел, гръм и дим, / а тълпите бледолики къмто градските портики хукват, трупат се. Хр. Смирненски, Съч. I, 128.
3. Свързва изречения, когато се съпоставят техни главни или второстепенни части при изтъкване на нечии качества или действия или едно обстоятелство пред други (предхожда тази част, която се изтъква); що се отнася до. У другите българе небосклонът е не твърде обширен, .. ; а Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание. Л. Каравелов, Съч. II, 1. — Селямсъза го избраха за неговата старост и опитност — .. — а Тарилйомът е човек разбраничък и ходи сѐ на горната черква. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Едва ли някой е чувал за този младеж. А той е един истински герой. Г. Караславов, ПМ, 103-104. Не издържа Николай на погледите им. — Гледайте! Аз съм крадец, лъжец!.. А вий .. вий се мислите за много добри. П. Проданов, С, 102. Къде е нашето разбито ято? / Другарите разстреляни лежат сега. / А ние — в плен. Мл. Исаев, Д, 7. Да имам баща войвода / над толкоз мина дружина, / три кази да е наплашил, / да владей Стара планина, / а аз при вуйча да седя — / при този сюрмашки изедник! Хр. Ботев, Съч., 33.
4. В сложно изречение свързва последното от няколко поредни прости изречения с предходното, когато то се съпоставя с останалите. Някои погали по главичките, други потегли за ушите, а най-малките — сиреч обидените — той цалуна по бузките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 13. Тука гроб продънен во земята, / тамо друг току засипан с пръст, / а над трети, глъхнали в тревата, / се едвам съзира камен кръст. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 46. Ний бяхме трима другари, / .. / Под фабричната каменна сграда, / в сажди, дим и трансмисиен плясък / се топи днес единът и страда / .. / в дим барутен и пукот картечен отстоява правата ни вторият, / а на всички копнежа потаен / в гладни песни излива третият. Хр. Радевски, ВН, 11-12.
5. Свързва отделни самостоятелни изречения, второто от които съдържа нов момент по отношение на казаното в предходното изречение. "Това, което притежава един, липсва у друг. Но ти даваше, каквото можеше, и понеже го даваше от сърце, партията ти благодари. А сега внимавай в последните мигове, старче! .. Немците приближават". Д. Димов, Т, 618. — Вий знаете ли онзи, Гърдьо, как се обърка, като ме видя? А беше замахнал с тоягата срещу тати и, Боже! — какво щеше да стане, ако беше го ударил! .. Й. Йовков, ЧКГ, 146-147. Ела ма, майко, прегърни / и в красно чело цалуни — / .. / А аз ща либе прегърна / с кървава ръка през рамо / да чуй то сърце юнашко, / как тупа сърце, играе. Хр. Ботев, Съч., 7.
II. За противопоставяне. 1. Свързва изречения, когато се посочва несъвпадение, несъвместимост между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояние; ала, пък. Но никакъв признак на село. А картата ми именно тъдява го туряше. Ив. Вазов, Съч. XII, 76. От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове ... Елин Пелин, Съч. I, 43. Разказваше за мъката и за тежкия труд на ония, които работеха господарската земя, а нямаха хляб да нахранят децата си. Св. Минков, ПК, 16. Де отиваш, хубава девойко, / .. / ален мак ти златни къдри кичи, / а сълзи се ронят от очи ти! Ем. Попдимитров, К, 130. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет; / .. / А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. П. К. Яворов, Съч I, 60. Ти [поетът] възпяваш "Родината мила", / ти трепериш над нейната чест, / а край теб стърчат черни бесила, / и площадът гърми от протест. Хр. Радевски, П, 46.
2. Свързва две изречения, когато действието във второто е противоположно на очаквания резултат от действието в първото; ала, пък, но. — Аз я мислех самата невинност, брате, а какво излезе? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. Пиеше ракия [Соколов] и братуваше с онбашият вечер, а нощя пушкаше из кумина, за да го тревожи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. В четвъртък след обед излязох да прибера козата. Бях я вързал край реката в храсталаците, а тя скъсала въжето и задула нагоре. Чудомир, Избр. пр., 293-294. Двадесет години нямаше още, а бе успяла на много момци да подметне думи и погледи, от които човек дълго време не може да дойде на себе си. Елин Пелин, Съч. I, 89. Те [удръжките] бяха уж дребни и незначителни и уж все в полза на чиновниците, а всъщност подяждаха и без това оскъдните заплати. Г. Караславов, Избр. съч.II, 206. — Ти ми си, синко, едничък, / едничък още мъничък, / а лоши думи хортуваш. Хр. Ботев, Съч., 34. Прелитат с вой снаряд подир снаряд / раздират черните завеси на нощта. / .. А робите стоят като скали, / скала е мисълта за свобода. Хр. Смирненски, Съч. I, 116.
3. Свързва части на изречението, които изразяват противоречиви понятия, или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; ала, но, обаче. Градината се изпълнила с роби. . Някои — мършави, а други — пълни. Н. Райнов, КЧ, 45. Двете непознати птици летяха много смешно .. Крилата им бяха широки и черни, а коремите им чудно бели. Ем. Станев, ПГВ, 31-32. — Глупец не е Мартинов, а напротив, твърде даровит, чието име се славеше .. — Чието име се славеше, а коремът му куркаше, каза докторът. Ив. Вазов, Съч. XII, 38. Никой от другарите съученици не му се сърдеше за поставения прякор, а напротив, всеки нов прякор възбуждаше в класа ново оживление, смях и веселие. А. Сарафов, Сб??СЕП, 297. Планините диша‑
ха заплаха, а небето и реката обещаваха покой. А. Дончев, ВР, 38.
4. Обикн. в реплика свързва самостоятелни изречения, когато съдържанието на второто изречение (което е риторичен или обикновен въпрос или възражение) се противопоставя на казаното в предходното изречение; ами, но. — Никому нищо не си бил изял. — А двата наполеона от моя хак? Не ги ли изяде? — А моя ямурлук? — обади се друг. Й. Йовков, Ж, 27. — И братята ти, и снахите ти, всички са викнали да се разделим, .. А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат? Елин Пелин, Съч. III, 39. — Твои ли са тия книги?— Не ги познавам. — А как са в твоя джеб? Ив. Вазов, Съч. XXII, 56. "Нямало вън от човека конфликт! — хили се в ушите ми вятърът. — А борбата на лишея със скалата?" Н. Хайтов, ШГ, 200. — Пролетес отидоха в Добруджа пуста / вси братя на кяр цялолетен — / самси не можах да сколасам навреме, / от болест невярна сполетен. / — А къщите как ги сколасахте? — Лазар / наведе посърнало чело. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 53. Животът — изпечен развратник — / цинично отвръща: — Война! Война! А безброя от гладни? / Война! А безцелната смърт? / А нашата бликаща младост, / която раздрусва светът? Н. Вапцаров, Избр. ст., 97.
5. Свързва еднакви части на изречението, когато едната от тях е с отрицание, или две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се възможност (и не… а); но. — Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Трябва да забележа, че в българските черкови, .. не стоят; а седят, и това седалище се нарича трон. Л. Каравелов, Съч. II, 2. На третия ден пионерите дойдоха, само че не пеша, а с каруца. П. Бобев, ГЕ, 47. Патриот е — душа дава / за наука, за свобода; / но не свойта душа, братя, / а душата на народа! Хр. Ботев, Съч., 29. Да плачеш синко да искаш, / с дружина да те не води, / а да те далеч проводи, / на книга да се изучиш. Хр. Ботев, Съч., 34. "През месец май във Пловдив сред бял ден / младежко тяло в кърви бе простряно. / Да всява страх в народа угнетен, / остана цели три дни неприбрано. / .. / И то не страх в сърцата вся, а гняв." Бл. Димитрова, Л, 265-266. Недей се запира, / не се колебай, / а твърдо на поста си стой — / в борбата няма покой. Хр. Радевски, П, 59. // При изреждане на възможности, всяка от които се противопоставя на възможността, която се изключва. От зло не благост брани, / а гняв, а мощ, а сила. Ив. Вазов, БМ I, 179. ● С отриц. не — пред част на изречението или в началото на изречение, с които се означава изключваната възможност. Огнянов вървеше опипом из грапавата, изронена пътека, която беше само деня да се ходи по нея, а не нощя. Ив. Вазов, СбНУ I, 179. — Работил съм, а не съм стоял по кръчмите като тебе. Й. Йовков, Ж, 1945, 26. С тихи, отсечени думи, той заговори: .. — Пристъпвайте наведени, а не прави. Ръцете да са подадени напред, да са готови като клещи. К. Петканов, Х, 9-10. Впил съм очи в свещта, / а не виждам, че нощта / превали се и мина / и зора се веч сипна. Хр. Ботев, Съч., 30.
III. За присъединяване. 1. Присъединява изречение или части на изречението, когато се означава последователност в изложението, обикн. при описания. Съзираше се и плетът, който опасваше селото, а зад него се очертаваше и просекът на бърдото, който образуваше клисурата. Ив. Вазов, Съч. XII, 137. Той израсна кичест Явор, а до него аз Калина. П. П. Славейков, Събр. съч I, 124. Накрай гората ловецът видял едно момче с островърха шапка от оризова слама — седнало на тревата, а до него лежала кротичко млада дива козица. А. Каралийчев, ТР, 198. Борците, най-напред двама, а след малко трима, се заваляха из нощта с дивашки викове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23.
2. Присъединява изречение, действието на което настъпва след действието на предходното изречение при изреждане на последователни действия (често пред след това, после, по-късно, след малко и под.). Очите му .. хлътнаха ужасно, .. вехтите рани по бузата му посиняха, а после потъмняха. Ив. Вазов, Съч. VI, 32. Дъхът му спря. Нещо тежко наду гърдите му, той поиска да извика, но не можа. А после усети, че топлината, която стягаше шията му, изчезна. Елин Пелин, Съч. II, 165. Тук са те от един-два часа. Раздадоха сухар, а след това и патрони. Й. Йовков, Разк. I, 72. Отнесоха съседи Ива в къщи, / а сутринта отнесоха го свои / на гробищата, в вечната му къща. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 97. С бързо движение Шишко хвърли автомата си назад, а после, без да става, даде тласък на тялото си и дебелото му туловище почна да се търкаля като бъчва по стръмния заден склон на могилата. Д. Димов, Т, 618. У царевицата, житото и други едносемеделни растения отначало се появяват няколко млади коренчета, а след това от долната част на стеблото израстват добавъчни корени. Бтн. VIII кл, 28.
3. Присъединява изречение, което допълва съдържанието на предходното изречение, като развива изказаната в него мисъл. Тук гори настоящи още няма, а дето няма гори, няма красота. Ив. Вазов, Съч. ХV, 9. Деветнайсе декари и два ара. .. По корем ще се помъкна, но ще ги изплатя. А изплатя ли ги — сбогом, сиромашийо! Г. Караславов, Избр. съч. I, 322. Събрани на купчини, едни високо и оживено разговаряха, други пък изпонаклякали на земята, дялкаха с ножче‑
тата си по някоя клечка, но пак внимателно слушаха това, което се говореше. А говореше се за мерата и за синурите. Й. Йовков, ПК, 158-159. Пенчо Пенев знае от стар опит, че най-напред трябва да се въведе ред, .. А за да има ред, всеки трябва да знае своето място. Г. Караславов, ПМ, 17. — Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 940.
4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, затова); и. Стана дума и за пакостите от вълците, а оттам разговорът премина и върху кучетата. Й. Йовков, Ж, 1945, 24. Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината. Астр. VII кл, 89. — Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава, .. А всичко това е мъчна работа. Сб??СЕП, 225.
5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време. А. Константинов, БГ, 41. Той носеше вода, .. , доеше кравите, а понякога и месеше. Елин Пелин, Съч. III, 72. Там [в гората] белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората. Св. Минков, ПК, 17. Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ромейските войски. А. Дончев, СВС, 628. Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча. Л. Каравелов, Съч. II, 3. Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността. В. Друмев, И, 16. Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха. Ив. Вазов, Съч.XХII, 152.
6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Ако Илко те обича, а той те обича, .. , той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота. Ем. Манов, БГ, 177. Когато беше сватбарин, а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на "Силистра йолу", той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време. Й. Йовков, Ж, 1945, 24.
7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор. — И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички! .. А сега — дългът преди всичко. Й. Йовков, Разк.I, 202. — Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане. Ст. Костов, Избр. тв., 348. — Отде си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш? Л. Стоянов, Х, 65. — Изпълних дълга си, .. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли? П. Вежинов, ВР, 56. Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, .. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си ли го виждал? — попита той с други глас. Й. Йовков, ВАХ, 143.
8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. Странджата се приближи до учителя. — А мене забрави, каза той. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно? Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и. .. казва: — А какво стана Джапар, какво прави? Й. Йовков, ПК, 18.
9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или местоимения). Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо? Л. Каравелов, Съч. II, 2. Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше! Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то. П. Бобев, ГЕ, 9. — Сѐ да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех! Елин Пелин, Съч. I, 31. Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах! Хр. Смирненски, Съч. I, 16.
IV. Съотносителен (повторен към вся‑
ка част или към всяко изречение и ударен а̀ ... а̀).
1. Свързва еднакви части на изречение или еднородни прости изречения в едно сложно при изреждане на последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе ... бе, бре ... бре, ту ... ту. А̀ внезапен пожар да избухне, а̀ нощем пушка да гръмне, а̀ в тъмнина някой да извика изотзад "дръжте го!" — .. , клетото сърце на Мойше би изстинало моментално. Ал. Константинов, Съч. I, 226. — Не вървиш, ами хвърчиш. Видях те, че придрасна покрай ишлика и а̀ тук да те стигна, а̀ там ... Ил. Волен, БХ, 45. — Питай кого щеш, години не съм слизал от Котел. А̀ днес, а̀ утре. Минават дните. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. А̀ това било, а̀ онова, отрупани с работа, не усетихме как измина цял месец.
2. Свързва еднакви части на изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от условие или действие, посочено в предходното изречение. — Я не се обръщай! — изкрещя му [на Алипи] зверски Пано, като измъкна в същия миг и цяло едно оръдие из кобура си. Внимавай! А̀ се обърнеш още веднъж, а̀ ти светих маслото! Д. Калфов, Избр. разк., 54. — Е, бай Глиго, тѐ ти вакуираната [евакуираната] булка. Па да не налиташ, ей, че мъжо ѝ е моряк, а̀ подуши нещо, а̀ те закла! В. Андреев, ПР, 57. — Сираците денес избягаха у града с една каруца от Смърчин. Иди ги дири у града сеги .. багажа им няма да дам, че са ми платили, сиротите. А̀ пипнеш нещо, а̀ те съсекох, така да знаеш — пък или ти, или аз. П. Здравков, НД, 247-248. Мама здраво държеше резето да не би случайно да падне от нашите неразумни движения. А̀ се отвори вратата, а̀ се свърши с нас! Щяхме да издъхнем, преди още да се срещнем с крадеца! К. Калчев, ПИЖ, 18.
V. С други съюзи: а па (диал.), а пък (то), а то, а че за засилване на значенията му. — Ратайче съм. Случих добър човек. Втора година ме храни, а пък аз му паса овцете. А. Каралийчев, ТР, 191. Дано ми найдат [братята] пушката, / пушката, майко, сабята, / и дето срещнат душманин / със куршум да го поздравят, / а пък със сабя помилват. Хр. Ботев, Съч., 6. — Божкем са те пратили да ни помагаш, а то — само дето ни мътиш водата. А. Гуляшки, ЗР, 231. — Бай Коста — .., — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба, у вас? — А че, Ангеле, аз снощи ти го дадох. Хубаво помня. М. Кремен, СС, 16. — Това ли ви е яденето? — А че какво? — учуди се искрено и дълбоко бай Пантелей. — Качамак лошо ли е? П. Вежинов, НС, 186. — Даскало жив, Радо! Я нали ти казах, че църната оная не знаеше, а па бъбреше за даскало? ... Ив.Вазов, Съч. XXIII, 202.
А3 частица (с ударение). Разг. 1. (Понякога удължено а а или удвоено а-а). За подкана към отговор; хайде, ха. — А, какво ще кажеш — подхвана той [Стоян] разговор, като седнаха да обяват, и изложи пред жена си целия си план. Д. Талев, ЖС, 96. — Бай Илия е малко глупавичък .. — Големи приказки приказваш, Димо! — обади се Илиев роднина. — Я мълчи там! Аз и по-големи мога да кажа. — А, кажи ги, че да те видя, колко тежиш! К. Петканов, МЗК, 281-282. — За къде така, аа? — попита ханджият. Ив. Вазов, Съч., XXII, 171. Не усети кога пред него изтупа Костадинчо, най-малкият му син. — Татьо ... а, татьо ... Такова... пък чичо Димитър пита тука ли си... Г. Караславов, Избр.съч. I, 182. — Питам ви аз, какво търсите у хорските къщи, а? — Бе ти да не ни мислиш за хайдуци — разсърди се Иван. Й. Йовков, ПГ, 23. ● В съчет. абе. А бе я ми кажи, как ги познавате вий, коя е такваз, коя не е? А. Константинов, БГ, 12.
2. Разг. (Понякога удължено а а) за подбуда, подкана към действие; хайде, ха. — Ех, а доиграйте си, дяца! — додаде стрина Илчовица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. Лисицата кога видяла, че замръзнала добре опашката на влъкът, рекла: а, сега, кумче, тегли! Христом. ВВ I, 29. Застанахме прави и изпървом се срамувахме да викаме .. Сетне почвах да подвиквам по-силно. — Аа, кошници ... Кр. Григоров, ОНУ, 91. — Дренки, а дренки, а! Дренки за кълчища продавам! Елин Пелин, Съч. II, 166.
3. За запитване: а) Простонар. При неясно схванати или недочути думи (понякога удължено а а); какво, що? — Дядо Корчане,.. — нашите момичета зле са се умълчали, не пеят вече.. — А? Какво каеш, Дъбак? Елин Пелин, Съч. I, 166. Руса: Една госпожа... Ангелиева... Хаджиев: А... а?... Г-жа Ангелиева? Ст. Костов, Избр. тв., 340-341. — Ей, бягай, бягай, че зло те чака! Той се ухили. — А? Що рекохте, молим? Нещо слабо се чува. И намигна лукаво. П. Бобев, ГЕ, 160. Тинчо се приближи и побутна Николай по рамото. — Аз си отивам. Николай не отвърна. — Отивам си — повтори му Тинчо. — А? — повдигна глава Николай. — Отиваш си? П. Проданов, С, 59. — Попаденията са точни, господин помощник. — Поздравявам ви с успеха! — Аа? Заповядайте! Не чух... Ив. Мартинов, ДТ, 257. б) Разг. При очакване на отговор, обикн. утвърдителен. — Бабо, ами ти любила ли си на младини .. А, бабо? Ц. Церковски, ТЗ, 15. Когато наближих часовоя, той измърмори: — Ти ли си, докторе? Кучешко време, а? П. Вежинов, НС, 25. — Дето се казва, живеем на дългосрочен кредит. Ще дойде време и ние да забогатеем, а? — обръщаше се той към Раденко. Кр. Григоров, Р, 16. Докато ви слушах, все си мислех: не е толкова лошо да си интелигентен, а? Ем. Манов, БГ, 214. Виждал съм те хее, още като хлапе. Загуби
се оттогава, какво, учи се, а? Г. Караславов, Избр. съч., II, 159. — Па ако обичате, съгласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага. А? А. Константинов, БГ, 42. ● В съчет. а бе. А бе, видя ли кадрото на Тарилйома? Ив. Вазов, Съч. VIII, 64. А бе, Стойчо, я попитай, дали знае влашки. А. Константинов, БГ, 13.
4. При отговор за потвърждаване, че нещо е разбрано, схванато, за потвърждаване на казаното в предходното изречение или за изразяване на съгласие (единично, удължено а а или удвоено а-а̀); тъй. — Вие, господине, за къде? — За Варна, — отговори момъкът. — А, за Варна! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. — Как беше ти името? — Андрешко. — А-а — Андрешко ... Елин Пелин, Съч. I, 42-43. Насреща се зададе стар селянин с дълга тояга. — .. — Аз съм новият ви учител, — препоръча се Южанов. — А-а, господин учителе, добре си дошел! Ив. Карановски, Разк. I, 20. Готово ли е, .. — А-а — ще бъде, — отговори магерът, направи знак с ръка да имаме търпение. Елин Пелин, Съч. IV, 58. — Но слушаш ли или нехаеш? / — А, слушам, слушам — разправлявай! Д. Дебелянов, ЗП, 21. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови! — Аа̀, погаждаме се, ами що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва. Ил. Волен, БХ, 42. — Много проста работа, ама никой не я разбира. Или, разбира я, но много късно — като нас. — А, тъй кажи — много късно, когато вече няма накъде. Ст.Чилингиров, ХНН, 217. ● В съчет. а бе. А бе то човек ако вземе много да му мисли — така е. Елин Пелин, Съч. I, 215. А бе, то че ще надвият англичаните кога да е, не ще питане. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 115. // При досещане. Навярно вие и мен сте забравили — каза жената... Аз съм Надя... — А, да, да... приятно ми е. Елин Пелин, Съч. II, 175-176. Но работникът го погледна равнодушно и не отговори.. — А, разбрах, значи записвате ги през един! М. Грубешлиева, ПИУ, 19.
5. При изразяване на възражение, често с отсянка на неодобрение или ирония (понякога удвоено а̀-а). — Че нали ви гледам,.. — А, гледаш ни. Все на прага стоиш и навън гледаш. Й. Йовков, ВАХ, 80. — Ами къде е училището, бе Вуте! Я си помисли — час бие детето дотам! Пустия му наш колибарски живот! — А, лошо ли му е на този чист въздух! Я го гледай, на прасе прилича, зачервил се като чукундур. Елин Пелин, Съч. IV, 241. — Защо си тук?.. — Знам ли. Вие знаете. — А, не знаеш! — изръмжа старшията. З. Сребров, Избр.разк., 65. — Кой е викал на гости Димитра Гочоколев? — обърна се младежът,.. — Ама аз ли? — огледа се Кабака на всички страни,.. — А, не ти! Иван Червения! — отвърна му на подбив, с името на несъществуващо лице, помощникът. Г. Караславов, Избр. съч. I, 189. Ангелиева: Видите ли, г. Хаджиев, мъж ми се помина без време .. Ах, втори като него надали ще се намери. Хаджиев: А-а.. защо? Вий сте още млада. Ст. Костов, Избр. тв., 345-346. — Тук [в рая] бирници няма, дядо. — А, няма? — Няма, я! Елин Пелин, Съч. I, 36. ● В съчет. а бе. Не бивало, кай, да се пие,.. А бе, човече, който пий, пий с парите си, какво ще му се бъркаш в работата? Й. Йовков, А, 22. — Видехте ли се какви сте женки, а не само да нападате тая власт!.. — А бе, и тия, и вие сте от един дол дренки — казаха неутралните. — Всеки гледа да ти смъкне ризата от гърба. Ст. Даскалов, БМ, 37. — А бе, защо ме избрахте? Изберете някой по-млад човек... Де бе Бойчо, де съм аз! Изберете някой по-достоен да замести Бойча. Ив.Вазов, СбНУ II, 34.
6. При несъгласие с нещо или при отказ (понякога удвоено а-а или утроено а-а-а). Борис се изправи цял зачервен и плувнал в пот, задъхан: — Ами... колкото мога. Да помогна. Вие не ми се смейте. — А, как ще се смейме! Не ти се смейме и ни е драго, че и ти като нас. Д. Талев, И, 523. — Не, аз няма да я оставя нищичко да пипне. Слугиня ще ѝ взема, готвачка... — А-а, вижте, с тая работа не съм съгласен! Св. Минков, РТК, 103. — Да не чуем, че Неша пак се годява за него? — А-а, виж това няма да бъде. То веднъж става. Й. Йовков, Разк. I, 55. Овчарката протегна ръка. — А-а-а, да имаш да вземаш! — скри той шеговито китка отзад, па извърна очи. П. Тодоров, И, I, 9.
7. (Понякога удължено а а). При изразяване на ирония, понякога с отсянка на закана. — Къде се изгуби, бе бае Вездесъщов, .. — викнах му учудено аз .. — На курорт, на курорт, — каза многозначително той .. — А, значи и тебе те привлече смесеният плаж във Варна. Елин Пелин, Съч. IV, 208.
8. (Обикн. удължено аа, удвоено а-а или утроено а-а-а). За усилване. а) При подчертаване, изтъкване на нещо. "И ний работим, ама и тези синковци не падат по-долу, аа, не падат по-долу, пипат синковците." А. Константинов, БГ, 25. Вий, господин редакторе, виждали ли сте как хуква да бяга тълпата след залпа на войската? Не сте ли виждали? А-а, много е интересно, да се пукнеш от смях ... А. Константинов, Съч. I, 47. — Голяма жега, брей! — вайкаше се фелдшерът. — Огън, огън ви казвам .. Аа, много топло, много ... Й. Йовков, Ж, 1945, 159. — Хубаво пише в книгата, ааа! ... Ама и ти, Хаджи, тъй сладко го четеш, че на песен докарва и приспива човека! Чудомир, Избр. пр., 45. Влезе чичото и погледна през прозореца: валеше едър, пухкав сняг .. — Ама че зима, жено, а! Добре, че докарахме въглищата! М. Грубешлиева, ПИУ, 27. б) При подчертаване на недоволство, укор. Македонски викаше гръмогласно, като пулеше кръвнишки очи въз маджарите: — Гаврите се, а! — Туркофили! Варвари! Ив. Вазов,
Съч. VI, 80. Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все командува! Ама че губернатор се извъди, а-а! Ив.Петров, НЛ, 209. ● В съчет. с а бе, а бре. Надвечер козарко козите закарал. Стопанката млада взела да се кара: — А бре, забраванко, аз нали ти рекох трева да наскубиш! Ран Босилек, ВП, 8. — А бре, даскалче ... — засмя се друг един байо по-нататък и шумно плю в шепите си: — Ти остави ние да се разправяме со земята. Дикелът не е като писалка. Д. Талев, И, 523. ● В съчет. ама а, ама че а. — Земайте, грабайте, народе! — викаше Ручилото. — И не се потривайте, ами плащайте.. Ама а, целия си тефтер изписах с вересии. А. Каралийчев, НЗ, 88-89. Бе, що е речено, пиле, ластовица се излюпи, хвръкне от гнездото, лута се по топлите страни, па ни споходи напролет... Ама че а... Ти не се сърди, то такъв ми е хадетя... Кр. Григоров, Н, 129. в) При подчертаване на задоволство, приятна изненада. Когато Анго му четеше позивчетата или новините, записани по Радио Москва, дядо Тома потриваше ръце.. — Хе-хе! С Русия ще ми се мерят, а? Видяха ли сега откъде изгрява слънцето? Г. Караславов, Избр.съч. V, 189. Дядо я видял и рекъл: "А, найдох на бабата лисица да си подплати клашникът." Христом. ВВ I, 29. Все тъй сдържано усмихнат, той извади шише ракия. Галунка сложи чашки. — А, ракия ли? — каза Захари. — Може. Преди ядене може. Й. Йовков, АМГ, 78. г) При поздрави, пожелания и благословии. Той скочи отведнъж на крака, разтри лицето си и извика:.. — А добре дошъл, другарю председател! Ст. Даскалов, СЛ, 10. — А наздраве, — рече, — що се работи, да е хаирлия! Т. Влайков, Съч. III, 3. ● В съчет. а дано (давно). — Обувай се, па иди та наобиколи биволицата, че е ... да се не отели. Боже, какво ли ще е! А дано е женско. Ил. Волен, РК, 6. Нали му пасем овце, та ще му искам да ни даде житцето, дето ни се пада. Свършиле сме го, та рекох, а̀ давно се поприберне оттук-оттам. Т. Влайков, Съч. II, 74.
9. (Обикн. удвоено а-а̀). За означаване на действие, за което се очаква, предполага, че почти сигурно ще настъпи непосредствено след друго; ха-ха. Лицето му отведнъж се зачерви. От очите му а-а̀ сълзи да потекат. А. Михайлов, ДШ, 41. Разперила криле [божата кравичка] , / а-а̀, да хвръкне. К. Христов, ЧБ, 238. Задъхан, с треперещ глас, Тошко му разправи всичко. Говореше и чувствуваше, че всеки миг, а-а̀ ще падне на пода от изтощение. Сп. Кралевски, ВО, 79. Стамен си спомняше как жена му протяга ръце и мами Тончо, той се люлее несигурно на едно място, а-а̀ да заплаче. В. Андреев, ПР, 148.
10. (Повторена няколко пъти). За означаване, че някакво действие се приближава към своя край след известна несигурност, колебание по отношение на крайния резултат. — Тогава се връщам пак на Дунава, на реката ... Полека простирам дъската, а̀, а̀, а̀, стигна̀! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79.
11. За посочване на близко, но неосъществено действие; ха, тъкмо. — Та ... гони я [лисицата] — настига я, гони я — настига я, и а̀ да я пипне вече — изплъзне му се и — пак гоненица отново! Д. Калфов, Избр. разк., 288.
А4 междум. (Удължено аа, ааа, аааа и удвоено а-а или утроено а-а-а)1. За израз на учудване, на изненада. Един ден край землянката се появи ловджийско куче. След него и човек с ловджийска пушка. . — Стой! — извикаха му партизаните. — А! ... — възкликна човекът и вдигна ръце. К. Ламбрев, СП, 92. — Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царят на въздуха; / — а, виждам охлюв! Ст. Михайловски, ХV, 71. — Арестуваха оратора! — А-а! — учудено възкликна някой от тълпата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 125. Тогава бръмбарът се изпъчи,.. и дигна застрашително пипалата си .. — Аз съм главатар на всички бръмбари в този край! — Ааа, тъй ли било! — учуди се престорено биволът. СбХ, 128. — Тебе ясно ли ти е, че мене никой не може да ме уплаши?... — А-а-а!.. — с подигравателно учудване се отзова Пешо. Т. Монов, СН, 122. Владиков: Тия пари ще служат за разноски на човека — .. — който ще тръгне за Цариград с мисията (понижава гласа си) да убие султана. Всичките: Аааа! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.
2. За израз на задоволство или възхищение. — А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127.
3. За израз на несъгласие, на недоволство или закана. Филип се понаведе към Коля и му пришепна нещо. — А-а-а! Филипе! — извика Колю — Докачам се. Аз такъв чиляк не съм! Й. Йовков, ЖС, 72-73. — И ние сегиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де!.. — А! Еснафи сме, значи? Ив. Вазов, Съч. Х, 23. — Ако го съдиш за побой, ще го затворят. — Ааа, — завика пак Нена — не ща да го затворят. Елин Пелин, Съч. II, 149. Извинявайте,.., ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсрами, .. , че дяволите го взимат, а! Св. Минков, РТК, 118. Сенебирски: Ти, ти, ти. .. Глупак! Куцар: Ей, ей, ей.. Я да не се залавяш. Остави ме, че.. а-а-а! Й. Йовков, А, 50.
4. За израз на досещане. — Защо тази черпня? — попита го Вълнаря преди да гаврътне чашката. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве, и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г. Караславов, Избр. Съч. II, 71. — Баща ти, баща ти какво се казва? — А-а, сетих се; па, Пеньо са му думали, господине. М. Георгиев, Избр. разк., 196.
5. За израз на ужас, отчаяние, силен страх и под. — Дошел? Кой дошел? — плахо попита някой. — Аааа! Дошла, чумата дошла! — писна женски глас навътре. Й. Йовков, СЛ, 176-177. — А-а! Изхълцва, сякаш смъртно ранена, дъщерята и лицето ѝ става бяло като платно. — Не искам оказион! Не искам мебели на вехто! .. Св. Минков, РТК, 114.
6. За предаване на смях; ха. Вътре бръмчат като пчели учениците и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Вятърът се спуща върху тях, .. , сподавя ги и отлита. Но след него те отново се съживяват и весело и игриво се смеят: а-а, а-а-а! .. Елин Пелин, Съч. II, 106. — А-а-а! — изсмяха се иззад гърба му [на председателя] други мъже. — И ти ли на Къновата кола почна да се возиш ма, Живке? Ст. Даскалов, ЕС, 7.