АБАДЖИЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

АБАДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Абаджийство. Копривщенските мъже се занимават повече с абаджилък, със скотовъдство и с беглихчелък. Л. Каравелов, Съч. II, 73. Обичаше да му помага в абаджилъка. Вземе иглата, забие очи в дебелия шаяк. Сл. Караславов, ИИХТ, 68.

— От тур. abacılık. Друга (диал.) форма: абаджелък.