АБА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Архит. Плоча, обикн. четвъртита по форма, на горната част на капитела на колона.
2. Сметачна дъска у древните гърци и римляни и през Средновековието за извършване на аритметични пресмятания.
— От гр. Dβαξ, -ακοζ ’маса, дъска’ през фр. abaque.