АБАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБА̀Т м. 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. Х кл., 11.

2. Разш. Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.

3. Католически свещеник с тази титла. Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Мавро Орбини, една част от което е посветена на българската история. Б.Пенев, НБВ, 18.

— От сир. през лат. abbas, -atis.